Колко взимат в евро работещите пенсионери, сметките прави социалният министър Гуцанов
194 700 българи не престават да се обезпечават след навършване на 65-годишна възраст или към 7 на 100 от всички над 2,770 млн. обезпечени в системата на държавното публично обезпечаване. Това оповестява министърът на труда и обществената политика на депутатски въпрос.
Групата на заетите над 65-годишна възраст е обществено и стопански разнородна. Сред тях ила към 160 000, които получават персонална пенсия за трудова активност, само че не престават да работят и да се обезпечават. Те са към 5,4 на 100 от всички обезпечени и съвсем половината от работещите пенсионери. Средният застрахователен приход на тези хора е сред 1260 лева /или 644,23 евро / и 1550 лева /или 792,50 евро /, а междинният размер на пенсията им е към 1250 лв. – 639,11 евро.
Останалите малко под 35000 обезпечени лица над 65-годишна възраст не получават лина пенсия за трудова активност. Те взимат или наследствена пенсия и работят, или не са пенсионери, а не престават да работят, с цел да натрупат спомагателен застрахователен стаж, като за всяка година отсрочено пенсиониране получават нарастване от 4% върху бъдещия размер на пенсията, написа. Тази група оказва спомагателен резултат върху приходите на осигурителната система в кратковременен проект, добавя Гуцанов. В дълготраен проект тези хора генерират високи пенсии, само че за сметка на по-кратък интервал на приемане.
Групата на работещите над 65 години включва от една страна висококвалифицирани експерти, а от друга в нея попадат хора с релативно ниски пенсии, които не престават да работят, с цел да компенсират лимитираните си приходи , показва министърът.
Според нето упражняването на трудова активност след пенсионна възраст има разбъркан резултат върху финансовата резистентност на пенсионната система. От една страна тези хора внасят осигурителни вноски, което покачва приходите в ДОО, от друга при струпване на спомагателен стаж, отпуснатите пенсии подлежат на преизчисляване, за хората, които нямат отпусната пенсия, така наречен " тежест на осигурителния стаж “ е в по висок размер – 4 на 100 вместо 1,35 на 100. Това води до нарастване на заплащания в бъдеще.
Групата на заетите над 65-годишна възраст е обществено и стопански разнородна. Сред тях ила към 160 000, които получават персонална пенсия за трудова активност, само че не престават да работят и да се обезпечават. Те са към 5,4 на 100 от всички обезпечени и съвсем половината от работещите пенсионери. Средният застрахователен приход на тези хора е сред 1260 лева /или 644,23 евро / и 1550 лева /или 792,50 евро /, а междинният размер на пенсията им е към 1250 лв. – 639,11 евро.
Останалите малко под 35000 обезпечени лица над 65-годишна възраст не получават лина пенсия за трудова активност. Те взимат или наследствена пенсия и работят, или не са пенсионери, а не престават да работят, с цел да натрупат спомагателен застрахователен стаж, като за всяка година отсрочено пенсиониране получават нарастване от 4% върху бъдещия размер на пенсията, написа. Тази група оказва спомагателен резултат върху приходите на осигурителната система в кратковременен проект, добавя Гуцанов. В дълготраен проект тези хора генерират високи пенсии, само че за сметка на по-кратък интервал на приемане.
Групата на работещите над 65 години включва от една страна висококвалифицирани експерти, а от друга в нея попадат хора с релативно ниски пенсии, които не престават да работят, с цел да компенсират лимитираните си приходи , показва министърът.
Според нето упражняването на трудова активност след пенсионна възраст има разбъркан резултат върху финансовата резистентност на пенсионната система. От една страна тези хора внасят осигурителни вноски, което покачва приходите в ДОО, от друга при струпване на спомагателен стаж, отпуснатите пенсии подлежат на преизчисляване, за хората, които нямат отпусната пенсия, така наречен " тежест на осигурителния стаж “ е в по висок размер – 4 на 100 вместо 1,35 на 100. Това води до нарастване на заплащания в бъдеще.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ